top of page

с. Солник - едно приказно представяне от Мария


То ли ни избра, ние ли него – още се чудим.

Затваряш очи и като на филм виждаш как семената падат, от тях израстват дръвчета, растат и дават плод. Нека да е Плодник. Кръстихме го.

Мястото е чудно красиво: меките форми на Предбалкана се разтапят в равнините, а цветове им от зелено до синьо преливат в небето, та понякога се питаш облаци ли са това в далечината или снагата на планината. Птичките изнасят приказни концерти весело закачливи през деня и приспивно успокоителни надвечер. Нощем е вълшебство: безбройни звезди, аромат на гора, щурчета и светулки. Въздухът е чист и не само синьо-зелените рошави лишеи по дръвчетата край селото го подсказват, а и насладата да дишаш. Неслучайно тук си дават среща няколко защитени зони, природни местообитания и резервати.

Имаме къща в селото, както и земя отредена за родово имение в близост. Земята си я разработваме по методите на пермакултурата и регенеративното земеделие. Мястото е проектирано и началните дейности по дизайна са направени като изпитен тест по курс за пермакултурен дизайн при Джеф Лаутън. Така де, Митко си е по разума и логиката. Мен основно рози и цветя са ми в главата.

Идеята за общност по нашите разбирания е всеки да си има земя, да я обработва и живее по начин, по който му харесва, с желанието да си помагаме при необходимост. Приемаме свободата като ценност и не посягаме на вярата на човека, тая, която го крепи и го кара да върви напред. Непосредствено до нас има имение с площ от 16 декара, за което се търсят нови собственици. В съседно село на 5 км от Солник има още две семейства, които са с подобни възгледи и можем да се кооперираме при нужда от взаимопомощ.

Дар ни е, дано я опазим тази природа! И вярваме, че колкото повече хора се връщат към корените и си отглеждат своя земен рай, толкова по-близо сме до случването на мечтите си!




Присадка на круша





Прелестна представителка на розовата градина





Постоянните лехи като бебета - вкопани лехи, напълнени с греди, натрошени керемиди и клонки върху тях, впоследствие засипани с пръст





Постоянните лехи към момента





Суейл по време на изпълнение на една от функциите си, а именно да спира водата да не ерозира и попивайки в почвата да поддържа влага за дръвчета





И ако някой все още не е убеден в красотата на мястото, ето ви един приказен залез




Вярвам, че всички които изберат да се заселят там, ще имат във ваше лице едни прекрасни съседи. Благодаря ти Мария, от сърце за споделеното!


Аз се свързах с нея през Фейсбук и това е линк към профила и:

https://www.facebook.com/maria.ves.petrova







411 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички
bottom of page