Разказите на Велко

Актуализирано: 22.11.2021 г.

Велко живее в общности от дълги години. Днес споделям с вас два негови разказа за живота там.








Доброволческият ми престой в Живо село


Посетени общностни места и описани през моят личен поглед от нивото на развитие на моето съзнание към 14.юни 2017г.


Живо село. Един проект на Илия и семейството му, описан в блога им ( http://zhivoselo.blogspot.bg ) - от това как им е хрумнала идеята до стъпките по търсене, намиране и облагородяване на съответното място. Намиране на общ език с местното корено население в Точнотуково, Катунци, Сандански, Петрич. Желание да има човек и идея с какво иска да се занимава и... нещата започват да се получават. За 1-о месечния си престой се запознах с 4 новозаселили се там домакинства със собствени парцели на някои, от които има стари или отремонтирани къщи или голяма войнишка палатка.

Много идеи имат за развитие в различни посоки, но поради липса на достатъчно време и постоянно живеещи ентусиасти се изпълняват приоритетно.

Хареса ми, че обръщат голямо внимание на възпитанието на децата си. Момиче на 3г и момче на 6г. Дечицата са много любознателни и с удовоствие и голямо внимание слушат, както детски приказки, така и литература за физични, химични явления, математика. Направо бях изумен!

Илия и Мария много биха се радвали да се заселят и други семейни двойки с дечица, за да имат общуване хлапетата им с някои по-близки до техния набор


Илия се е специализирал в Овощарството, което му е страст, Асен в правенето на Жива бира, Венци си има голямо лозе и овощна градина и всички се ползват от услугите му на отличен заварчик.

Аз участвах в прокопаване и полагане на 200 метра капково напояване за Смокини и Нарове. Опъвахме найлони върху лехи, на които Мария после зася дини, пъпеши, батати, царевица, патладжани; култучих домати; бутилирах безглутенова бира след първична ферментация; събирах поизсъхнали кравешки изпрежнения от близките ливади, за да приготвяме еликсир за напояване на доматки и краставички; натопихме се в топлите извори на Рупите: играехме на шах, имахме си киновечери, вечери край лагерния огън, философски вечери за Живота Вселената и всичко останало.

И тук не срещнах онова, което наричам общ проект. Нещо, което общността да движи заедно.

Може да има такова нещо в бъдеще, но сега го нямаше. Нямаше обща градина, нива, училище, сграда за веселба. Има какво да изпълнява тези функции към момента, но то не е общо.


Смята се, че общите проекти могат да се реализират, ако имат зададени начален и краен срок... и всичко се решава година за година, дали ще продължава или ще се прекратява, видоизменя. И естествено са нужни време и хора.

Еко ориентирано земеделие, красиво, приятно тихо местенце с МНОГО чуруликащи птички, надкукуригащи се петлета, изворна водица от домашните чешми, мек климат; умерено темпо на работа съобразено с възрастовите възможности на субекта-доброволец.

Възможност за подпомагане с материали при градеж на подслон за новозаселници.

Липса на правила за живот в общността извън определените от Държавните закони. Установени добри отношения на подпомагане от страна на местната администрация.

Това е първото място, в което получих толкова много внимание и индивидуално отношение като посетител, изследващ местните условия на общностен живот.




Доброволческият ми престой в Тринога, с. Желен


Посетени общностни места и описани през моя личен поглед от нивото на развитие на моето съзнание към 15.май 2017г. Село Желен, Свогенска община - живях 2 месеца във фургон в селска махала отдалечена на 1 час път пеша от центъра на селото. Участвах в довършителни работи по завършването на зала за физически упражнения комбинирана с кухненски бокс, както и прилежащите към нея обновени 2 керпичени къщи, оборудвани с 10 легла за хостел. За пръв път боядисвах таван, стени, с вар, и с латекс и ми се получаваше Даже ме научиха как да режа и редя дюшаме С бащата на Филип поставяхме хидро изолация на южната и северната страна на залата. Аз забърквах тераколовата смес А тук доста често идват чуждестранни доброволци от Франция, Дания и Пиринеите! Преди всяко хранене казвахме заедно формулата от Учителя: "Само проявената Божия любов носи изобилния и пълен живот!" Във фургона с печка на дърва ми се стори много уютно и предизвикателно за моята особа през март и април. В тази махала се запознах освен с моите домакини Филип и Барбара, така също и с техните комшии Кирил и Гери - на 10мин път от тях. Включих се в прокопаването на канал за кофраж на основите на новата дървена къщичка на Камен и Ива, които живеят в широкия център на селото. Те имат красиви лехички оградени с камъни и доста на брой млади овощни дръвчета. Слав е съседът им. Той изработва глинени съдове и често участва във фестивали, на които ги предлага. На площ от 3 дка е започнал изграждането на пермакултурна градина. Чрез система от тръби улавя дъждовна вода от покрива на къщата (която е заварил при покупката на имота) и я събира в пластмасови цистерни за летния период. На него помогнах за изграждането на ограда от сухи клони от източния и западния край на градината му. В бъдеще ще си построи и глинена къщичка. Още един съсед е Владето, с него нямах честта да се запозная. Само видях временният му подслон - фургон с топлоизолация по стените. И новострояща се глинена къща с вдигнати 3 стени и покрив. Всички имат приятелско добросъседско общуване по между си и почти всяка събота се събират в къщата на местен 88 годишен пращящ от здраве младеж, който ги подкрепя и активно участва в проектите им. Всеки носи на съботната вечеря топло ястие, баница или супа, които е приготвил у дома и прекарват приятно на сладка приказка около 4 часа. Имат бъдещи планове да построят друга къщичка, където да се събират за такива моменти. Филип е определил място и за бъдещо училище за дечица. Районът е Живописен, има много диви животни, след центъра на селото се минава по черен път през гората, подходящ предимно за високо проходими коли. МОЛЯ ПАЗЕТЕ САЛАМАНДРИТЕ (тритоните; черни гущероподобни земноводни с жълти петна).


Велко




127 преглеждания0 коментара

Последни публикации

Виж всички